Град Ловеч

Красив и привлекателен, на средищно място на границата на Дунавската хълмиста равнина и Предбалкана, разположен живописно на двата бряга на река Осъм, Ловеч е един от най-старите градове в България. Има градове, в които отиваш заради природата, а в други – заради специални забележителности или история. Ловеч предлага от всичко – богата история, запазена стара архитектура, красива природа, преливаща от околните хълмове към градините и парковете. Културният афиш също е наситен, сякаш не си е тръгвал никога възрожденския ентусиазъм на театрали, художници и музиканти.

snimka na lovech

История

Ловеч е от малкото места с отворени за посещение паметници от миналото, по които може да се проследи почти цялата история на България. Първа по хронология е Ловешката Средновековна крепост, изградена върху хълма Хисаря, в горната част на града. До обекта се стига лесно през Стария град (отворено е за посещения всеки ден). Крепостта е добре запазена в автентичен вид, старателно поддържана и достъпна за разходки. Оттам се открива прекрасна гледка, особено на пролет, когато цъфтят люляците - една от емблемите на града.

Хълмът Хисаря е бил населен още през каменно-медната епоха. Археолозите са разкрили основи на тракийско селище, вероятно престанало да съществува с доминацията на Римската империя на Балканите. По време на Първото българско царство градът вече заема приблизително сегашното си местоположение. Повечето сведения са за периода на Втората Българска държава, когато Ловеч се утвърждава като важен център, от който започва властта на двама български царе. Ловешкия болярин Иван-Александър става владетел на държавата през 1331 г., а през 1324/25 г. в града се ражда последният български цар – Иван Срацимир, синът на Иван-Александър.

Крепостта е сред последните оцелели спомени за династията на Шишмановци, свързали управлението си с трагичните последни десетилетия на Средновековна България. Ловеч е една от последните крепости, които устояват на османските нашествия. Градът е завладян чак през 1446 г. след тежки обсади и разрушения. По време на Османската империя запазва водещата си икономическа и стратегическа роля. Пътувайки из българските земи, мнозина летописци отбелязват богатствата и предприемчивостта на ловчанци, издигнали през XVII-XVIII век града си до статут на един от най-големите в Империята, наричан „Алтън“ или Златен Ловеч. Историята на Ловешката крепост е разказана със спектакъл от звук и светлина, който може да бъде поръчан с предварителна заявка.

Местоположението на Ловеч е стратегическо - градът е свързан с пътищата, пресичащи Стара планина, и тези към река Дунав. Пред легендарните богатства на ловчанци се удивлявали мнозина пътешественици, преминавали през красивия град. През 1869 г. Васил Левски за пръв път идва в Ловеч и с подкрепата на будни граждани създава Ловешкия частен революционен комитет. Градът е определен за „столица“ на революционната организация, а Комитетът е обявен за „Привременно правителство в България“. Историческата истина е, че Ловеч е първата неофициална столица на българите в новата им история.

snimka na stariq pokrit most

По време на Руско-турската освободителна война Ловеч е бил освобождаван два пъти – първо през юли 1877 г., но само след няколко дни руските войски се оттеглят. Тогава са убити хиляди българи, а османската армия оставя разрушения и грабежи. В края на август Ловеч отново е освободен, но посреща края на войната със силно намаляло население и опустошения. С огромни усилия и взаимна подкрепа, районът се възстановява и отново заема важно място в стопанския и културен живот.


Забележителности

В Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ е включена цялата стара градска част на източния бряг на река Осъм, оформена в епохата на българското Възраждане. Тук всичко е напоено с възрожденска атмосфера, носи аромата на българщината, на духовното и творческото начало, характеризиращо националната ни стабилност.

snimka na air varosha

Много населени места имат своите символи. За Ловеч това е Покритият мост – емблематична архитектурна забележителност и част от герба на град Ловеч, която изисква сериозно и отговорно отношение. Покритият мост е популярен туристически обект и се посещава ежегодно от хиляди туристи.

Запазвайки местната строителна традиция на покритите мостове, в средата на 70-те години на XIX век Кольо Фичето построява уникално транспортно съоръжение, много по-съвършено и издържано в архитектурно и функционално-търговско отношение от предшествениците си.

snimka na pokrit most

За разлика от другите мостове в страната, Покритият мост на Кольо Фичето, освен транспортна функция, изпълнява и ролята на търговско-занаятчийско средище. В моста има 64 търговски и занаятчийски дюкянчета, като в средата в двете еркерни поддавания са разположени бръснарница и кафене.

Изгорен през 1925 г., отново възстановен в 1931 г., преустроен (1980-1982 г.) и частично ремонтиран (1999 г.) днес той е „покрита търговска улица“ като преустройството максимално доближава Покрития мост до първообраза му. Технически погледнато мостът не е окачествен като недвижима културна ценност, но той представлява част от историята и културата на град Ловеч и е един от символите на града.


Ловешката средновековна крепост е построена по време на Първото българско царство. Разположена е върху двете тераси на хълма „Хисаря“, който се намира в старата част на Ловеч.

snimka na srednovekovna krepost

През ХІІ в. срещаме името Ловеч във византийските хроники. Ловеч е крепостта, която спира византийските войски, предвождани от Исак ІІ Ангел, дошли на север от Балкана да усмиряват въстаналите българи, начело с братята Асен и Петър. Три месеца през 1187 г. императорът престоява пред стените на крепостта, която се оказва трудно пристъпна. Така Ловеч се превръща в един от символите на възстановяването на Втората българска държава.

Най-големият разцвет на града се отнася към времето, когато Иван Александър е бил ловешки деспот и по-късно български цар. До 30-те години на ХІV в. град Ловеч е център на неговите владения. Не случайно тук е намерена и най-голямата находка със сребърни монети на Иван Александър с Михаил Асен.

След падането на Ловеч под турска власт до ХVІІ в. крепостта все още е обитавана, след което до средата на ХІХ в. територията и била превърната в некропол.

В днешния си вид крепостта е реставрирана през 80-те години на ХХ в.


Деветашката пещера е едно от чудесата на природата. Намира се на 18 км Североизточно от Ловеч. Тя е една от най-големите пещери в Европа и буди възхищение със своите мащаби и природни дадености.

Разположена е на 16 км северно от Ловеч, близо до село Деветаки – на десния бряг на река Осъм. Пещерата е описана през 1877 г. В нея са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. В миналото пещерата е била засекретен военен обект и до началото на 90-те е била използвана за съхранение на петрол.

snimka ot devetashkata peshtera

Големите размери на привходните зали, наличието на сухи и мокри галерии, зали с различен микроклимат, голяма подземна река, и множество големи и малки недостъпни цепнатини по сводовете, са превърнали пещерата в предпочитано целогодишно убежище за много видове прилепи, още от историческо време, та до наши дни. Поради тази причина Деветашката пещера е включена в списъка на подземните местообитания с европейска и световна значимост към Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи (EUROBATS).

Въпреки малката площ, на нейна територия се срещат редица редки растителни и животински видове.


Заслужава си да се видят още:

Повече информация може да намерите в Туристически информационен център Ловеч.
+35968601362
Ловеч, Покрит мост
ТИЦ Ловеч
tic@lovech.bg